II. Общи положения:

1. Да се разграничават случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелско премерване на силите между учениците.

2. Да се наблюдава поведението на учениците, включително и на тези, които само присъстват без активно да участват.

3. По-голямата част от ситуациите на тормоз да бъдат овладени от учителите, а някои от самите деца.

 

4. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест.

5. Реагиране:

5.1. в краткосрочен план: за предотвратяване на ескалацията – овладяване на конкретната ситуация

5.2. в дългосрочен план: разговор с класен ръководител, директор, родител, специалист, ПС

6. Да се осъществява превантивна дейност, както следва:

6.1. Осъществяване на дежурства от учители и ученици;

6.2.Провеждане на разговори, беседи, решаване на казуси в ЧК;

6.3. Провеждане на тематични родителски срещи;

6.4. Ангажиране на повече ученици в извънкласна и клубна дейност (конкурси, проекти и др.)

 

III. Процедури при възникване на случаи на тормоз

 

1. Първа стъпка: Прекратяване на ситуация на тормоз:

1.1. подаване на сигнал – от ученик (жертва, наблюдател) към учител, дежурен учител, директор, класен ръководител, от учител към директор, отразяване в регистъра за случаи на тормоз.

1.2.  Всеки учител е длъжен да се намеси, за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел;

1.3. В случай на физически тормоз учениците трябва да бъдат разделени, да се прекрати физическият контакт между тях незабавно и да се уведоми класният ръководител;

1.4. Не трябва веднага да се разпитва за случилото се, да се обсъждат причините за насилието или да се изяснява ситуацията. Това следва да се случи на по-късен етап. Важното е учителят ясно да обяви пред всички, че това е насилие и то е недопустимо поведение;

1.5. Разговор за инцидента със специалист-психолог, педагогически съветник – при необходимост;

1.6. Разговор с родители – при необходимост.

 

2. Втора стъпка: Реакции спрямо детето, което е упражнило тормоз:

2.1. Когато става въпрос за първа проява, която не е тежка по отношение на нанесената вреда, може да се приложи подходът за възстановяване на щетата. Той се прилага от класния ръководител или от педагогическия съветник.

2.2. Подходът за възстановяване на щетите изисква време и по-задълбочен разговор с ученика. Важно е учителят със спокоен тон, както и с държанието си, да покаже ясно, че проблемът е в начина на поведение, а не в личността на самия ученик и че се действа с оглед отново да се възстановят ценностите, към които цялото училище се придържа, а не за да бъде наказан.

2.3. Ключов момент във възстановяването на щетата е, че класният ръководител разговаря с ученика, а ученикът сам избира и решава как ще поправи грешката си, с което отново ще си възстанови нарушената ценност. С това негово решение трябва да се съгласи и ученикът, който е бил потърпевш от тормоза.

2.4. Като първа стъпка класният ръководител изслушва ученика-извършител. Не е желателно той да се изслушва с потърпевшия ученик. 2.5. След изясняване на ситуацията и постигане на договорка, класният ръководител за определен период от време проследява поведението на учениците и дава обратна връзка.

2.6. Провеждане на индивидуални разговори с директор, специалист и родител при необходимост.

 

3. Трета стъпка: Реакции, спрямо детето, което е обект на  тормоз:

3.1. Работата с ученици, които са обект на тормоз, да се насочи към формиране у тях на умения за справяне с подобно поведение:

Класният ръководител говори с ученика, по възможност още същия ден, за да разбере какво точно се е случило;

Подчертава се поверителността на разговора, като се спомене кои ще бъдат уведомени за случилото се;

Класният ръководител наблюдава ученика в следващите дни, за да се увери как се чувства и при необходимост отново разговаря с него;

Да се помогне на детето, обект на тормоз да преодолее стреса и да си изработи адекватно поведение. Да не се самосъжалява, а да се стреми само да се справи с проблема.

Класният ръководител насърчава учениците за грижа спрямо тормозеното ученика.

 

4. Четвърта стъпка: Реакции спрямо наблюдателите.

да се работи с наблюдателите не само на нивото на превенция, но и след ситуация на тормоз;

да не се отстраняват наблюдателите, когато се прекратява или управлява ситуация на тормоз като всички, които са били там да видят какво се прави съгласно правилата на училището

4.3. Класният ръководител изтъква тези, които са се намесили в защита ценностите на училището. На останалите се споделя очакването да направят същото, ако се случи в бъдеще.

Убеждаване на наблюдателите да отговарят на насилието с думи, да търсят помощ и да съобщават за такива случаи;

Насърчаване на наблюдателите да се грижат за тормозените ученици.

 

5. Пета стъпка: Регистриране на ситуация на тормоз.

Създаване на регистър на училището за регистриране на случаи на тормоз между учениците;

Регистърът да съдържа следните реквизити: дата, кратко описание на всяка ситуация, участници, клас, предприети мерки, подпис. Този регистър да се съхранява на достъпно място при ПДУД;

Всяка ситуация на тормоз се регистрира и описва от учителя, който я е наблюдавал, с цел да се проследи развитието на случая във времето и да се планира подходяща интервенция.

Класните ръководители да следят вписаните в регистъра случаи и да предприемат мерки като взаимодействат с родителя на ученика, с учители и педагогически съветник;

В случаите, при които поведението на ученика се отличава с изразени агресивни прояви, снижен контрол върху гнева, склонност да разрешава конфликтни ситуации с насилие, координационният училищен съвет предлага на директора да бъде потърсено съдействие от страна на отдел „Закрила на детето” по местоживеене и на територията на училището, местни комисии, полиция и др.

 

6. Шеста стъпка: Правила за включване на родителите:

Провеждане на инициативи и мероприятия, съвместно с родители;

Провеждане на тематични родителски срещи;

Провеждане на индивидуални родителски срещи;

Насочване на родителите към училищен психолог или педагогически съветник.

 

7. Седма стъпка: Училищна система за насилие към други служби:

За ученик, което се нуждае от закрила да се уведоми дирекция „Социално подпомагане”, държавна агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи;

Да се уведомят учениците, че телефонна линия 116 111 предоставя консултиране, информиране и помощ по всякакви въпроси и проблеми, свързани с деца. Тази линия е безплатна, достъпна от територията на цялата страна и функционира 24 часа в денонощието.

 

 

 

  

 Tyxo.bg counter

                               Copyright © 2014 ПГИУ "ЕЛИАС КАНЕТИ" - РУСЕ.