ПАТРОН

 

Елиас Канети австрийски писател от еврейски произход, получил Нобелова награда за литература през 1981 година.

Той е роден в Русе на 25 юли 1905 г. в семейството на Жак и Матилда Канети и тук изживява първите години на детството си.

Нобелова награда получава за своята книга „Спасения език“, в която описва спомени от ранните си години.

През 1911 г. семейството се преселва в Манчестър, Англия, където бащата става служител в търговска фирма. През 1912 г. баща му умира. Както казва в спомените си писателят, това става след като научава вестта за избухналата Балканска война.

През 1913 г. майка му го отвежда заедно с неговите двама братя във Виена. Канети прекарва ученическите си години в Австрия, Швейцария и Германия.

През 1924 г. се завръща в Австрия, където започва да изучава химия.

Първото му сериозно литературно произведение „Заслепението” е публикувано през 1935 г. Следващите му по-значими произведения са: „Провинцията на човека” (1973), „Съзнанието на думите” (1975), „Спасеният език” (1979), „Факел в ухото” (1980), „Игра на очи” ( 1985), „Тайното сърце на часовника” (1989).    Произведенията на Канети се отличават със своята сложност и психоаналитичност.

През 1981 г. Елиас Канети е удостоен с Нобелова награда в областта на литературата за своята книга „Спасеният език”, в която авторът описва спомени от ранните си години, с най-траен отпечатък преживяното в Русчук. По време на церемонията по връчване на Нобеловата награда в Шведската кралска академия на науките, Канети произнася забележително слово, в която ясно е изразено отрицателното му отношение към войната.

Елиас Канети умира на 13 август 1994 г. в Цюрих. През 2005 г. Елиас Канети е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на град Русе”.